Лъжи и манипулации: как Величие иска да подчини медиите
Лидерът на партия " Величие ", така наречен полковник Николай Марков, разгласи война на медиите – също както " Атака " и " Възраждане " преди това. Целта е ясна – да си завоюва и той безкритичен ефир като Волен Сидеров и Костадин Костадинов. " Полковникът " прокле в обществените мрежи Би Ти Ви, подразнен от репортажа в неделя за така наречен Исторически парк - люпилнята на групировката, а в изявление за БНР размаха застрашителен пръст и на другите две огромни национални малките екрани, като за самото радио се омилостиви с оценка за праведност " 50:50 ".
От исторически възстановки до супер риалити
Новата популистка формация е медиен артикул като сродните ѝ, само че от ново качество. Платформата ѝ бяха обществените медии и подкастове, само че на терен разполагаше с същинско риалити, каквото и огромните комерсиални медии не могат да произведат. В така наречен Исторически парк, който строят и в който живеят стотици хора - къде непрекъснато, къде отвреме в точния момент - е риалити, надхвърлящо " Сървайвър ", " Игри на волята ", " Ергенът ", " Биг брат " и други касови формати. То освен не е на запис, а стъпва върху една нова, изконно българска фикс идея по историческите възстановки.
Да, има ги по целия свят, но в България в последно време те се трансфораха съвсем в зараза. Все повече хора обличат възрожденски облекла, размахват пушки и гърмят с черешови топчета, носят най-дългите флагове и ги качват на най-високите пилони, месят най-големите баници, играят мъжки хора в ледени води с татуирани Ботев и Левски по прасци и рамене.
Разбира се, в режисираното риалити не би трябвало да се вижда режисурата, другояче се скапва магията. Защото в случай че прозира, че освен реплики, само че и цели сюжетни линии са по сюжет – с кого да се скараш, кого да харесаш, по кое време да напуснеш, зрителското отчаяние е обезпечено. Не поради това, че никой не се сеща, че има драматургия (риалити, риалити, но действително като на кино), а в това, че се похабява фантазията на публиката. И в така наречен Исторически парк несъмнено доста хора (нали доста от тях са интелигентни и образовани) знаят, че играят във филм, само че желаят и да живеят в този филм.
На крачка от патриотичния социализъм
И освен от репортажа на Би Ти Ви, а и от следствието на " Капитал " преди него, и от други изявления стана ясно каква е драматургията в това супер риалити.
Че в Историческия парк живее " племе ", което не желае да се трови от непознатите хипермаркети, а да яде собственоръчно създадена храна, не има вяра на актуалната медицина, а се лекува с билки и баене, бленува по историческото ни великолепие и си провежда военизирани игри, има си водач – Ивелин Михайлов, който гради фетиш към себе си, като сече монети с лика си и популяризира биографична книга за великото дело, до момента в който върти бизнес с десетки компании. На " племето " се внушава с изключение на носталгия по далечното, само че също и по близкото, социалистическо минало. Отхвърля се Западният свят, само че се симпатизира на съветския мир. Само още не се е стигнало до концепцията за " патриотичния социализъм ", стартирана неотдавна от съветския министър за развиването на Далечния изток и Арктика Алексей Чекунков.
Скрийншот от уеб страницата на партия " Величие ".
Няма потребност даже да се потвърждава дали тази риалити фракция, от която се пръкна най-новата парламентарна партия, е артикул на кремълско политинженерство. Показателни са думите на Костадин Костадинов, че се виждало от космоса, че тя е американски план, тъй като изкопирала " Възраждане ". Как да признаеш, че Москва може да има два плана? И как да забравиш, че преди Костадинов фронтменът беше Сидеров?
Въпросът е, че новата политическа партия излиза от риалитито на огромния обществен екран. Там тя би трябвало да се бори за извънредни права върху излъчването на формата си – без никакви корекции, забележки и рецензии. И безусловно в прайм тайм. А това се реализира единствено с открита война с медиите, до момента в който станат смирени, водещите не смеят да зададат изострен въпрос или да репликират, а продуцентите канят постоянно новите партийни величия надалеч оттатък тежестта на парламентарната им мощ. Точно с това успяваше Костадинов, преди него и Сидеров – той дори нахлуваше в малките екрани.
Отпор против узурпацията на демократичната гласност
Ако медиите в действителност са власт, въпреки и четвърта, извънредно време е да пресекат това безкрайно принуждение над демократичната гласност. Когато дават дума на представители на политически сили, които хронично сеят неистини и операции, които неглижират всеки факт като мнение, който може да бъде обезсилен с противоположното " мнение ", водещите би трябвало да имат смелостта да пресичат, прекъсват и оборват гостите си. Но за задачата публицистите би трябвало да са доста добре готови, другояче сами трансформират ефира в пропагандна фуния. И да търсят по-често формати, в които лъжците и манипулаторите могат да бъдат оборени от други участници с причини. Срещу надвикването е редно даже да се ползва заглушаване на микрофон - и това не е посягане над свободата на словото. Защото тя се заглушава от викачи, които вършат неосъществим разговора, който е смисълът на демократичната гласност.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
От исторически възстановки до супер риалити
Новата популистка формация е медиен артикул като сродните ѝ, само че от ново качество. Платформата ѝ бяха обществените медии и подкастове, само че на терен разполагаше с същинско риалити, каквото и огромните комерсиални медии не могат да произведат. В така наречен Исторически парк, който строят и в който живеят стотици хора - къде непрекъснато, къде отвреме в точния момент - е риалити, надхвърлящо " Сървайвър ", " Игри на волята ", " Ергенът ", " Биг брат " и други касови формати. То освен не е на запис, а стъпва върху една нова, изконно българска фикс идея по историческите възстановки.
Да, има ги по целия свят, но в България в последно време те се трансфораха съвсем в зараза. Все повече хора обличат възрожденски облекла, размахват пушки и гърмят с черешови топчета, носят най-дългите флагове и ги качват на най-високите пилони, месят най-големите баници, играят мъжки хора в ледени води с татуирани Ботев и Левски по прасци и рамене.
Разбира се, в режисираното риалити не би трябвало да се вижда режисурата, другояче се скапва магията. Защото в случай че прозира, че освен реплики, само че и цели сюжетни линии са по сюжет – с кого да се скараш, кого да харесаш, по кое време да напуснеш, зрителското отчаяние е обезпечено. Не поради това, че никой не се сеща, че има драматургия (риалити, риалити, но действително като на кино), а в това, че се похабява фантазията на публиката. И в така наречен Исторически парк несъмнено доста хора (нали доста от тях са интелигентни и образовани) знаят, че играят във филм, само че желаят и да живеят в този филм.
На крачка от патриотичния социализъм
И освен от репортажа на Би Ти Ви, а и от следствието на " Капитал " преди него, и от други изявления стана ясно каква е драматургията в това супер риалити.
Че в Историческия парк живее " племе ", което не желае да се трови от непознатите хипермаркети, а да яде собственоръчно създадена храна, не има вяра на актуалната медицина, а се лекува с билки и баене, бленува по историческото ни великолепие и си провежда военизирани игри, има си водач – Ивелин Михайлов, който гради фетиш към себе си, като сече монети с лика си и популяризира биографична книга за великото дело, до момента в който върти бизнес с десетки компании. На " племето " се внушава с изключение на носталгия по далечното, само че също и по близкото, социалистическо минало. Отхвърля се Западният свят, само че се симпатизира на съветския мир. Само още не се е стигнало до концепцията за " патриотичния социализъм ", стартирана неотдавна от съветския министър за развиването на Далечния изток и Арктика Алексей Чекунков.
Скрийншот от уеб страницата на партия " Величие ". Няма потребност даже да се потвърждава дали тази риалити фракция, от която се пръкна най-новата парламентарна партия, е артикул на кремълско политинженерство. Показателни са думите на Костадин Костадинов, че се виждало от космоса, че тя е американски план, тъй като изкопирала " Възраждане ". Как да признаеш, че Москва може да има два плана? И как да забравиш, че преди Костадинов фронтменът беше Сидеров?
Въпросът е, че новата политическа партия излиза от риалитито на огромния обществен екран. Там тя би трябвало да се бори за извънредни права върху излъчването на формата си – без никакви корекции, забележки и рецензии. И безусловно в прайм тайм. А това се реализира единствено с открита война с медиите, до момента в който станат смирени, водещите не смеят да зададат изострен въпрос или да репликират, а продуцентите канят постоянно новите партийни величия надалеч оттатък тежестта на парламентарната им мощ. Точно с това успяваше Костадинов, преди него и Сидеров – той дори нахлуваше в малките екрани.
Отпор против узурпацията на демократичната гласност
Ако медиите в действителност са власт, въпреки и четвърта, извънредно време е да пресекат това безкрайно принуждение над демократичната гласност. Когато дават дума на представители на политически сили, които хронично сеят неистини и операции, които неглижират всеки факт като мнение, който може да бъде обезсилен с противоположното " мнение ", водещите би трябвало да имат смелостта да пресичат, прекъсват и оборват гостите си. Но за задачата публицистите би трябвало да са доста добре готови, другояче сами трансформират ефира в пропагандна фуния. И да търсят по-често формати, в които лъжците и манипулаторите могат да бъдат оборени от други участници с причини. Срещу надвикването е редно даже да се ползва заглушаване на микрофон - и това не е посягане над свободата на словото. Защото тя се заглушава от викачи, които вършат неосъществим разговора, който е смисълът на демократичната гласност.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ